Monik's diaries: Алена кралица - Виктория Айвярд

Алена кралица-Виктория Айвярд

Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството ? са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете.

Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ? не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ? кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ? сърце

Моето мнение:

Мислех книгата за пълен боклук, а тя какво се оказа. Имам книгата от година....и повече. Почнах книгата на няколко пъти и спирах понеже много ми напомняше на "Игрите на глада" и поредицата "Изборът" .... не , че са лоши книги аз ги харесвам но нещо просто ме спираше да прочета тази книга. И просто я оставих на лавицата с книги и стоя там до преди няколко дни....буквално "изядох" книгата за 2 дни. Не можех просто да я оставя и мислено се проклинах, че не съм я започнала още когато я взех. Света, в който авторката ни "вкарва" е изумителен. Свят, който не е перфектен...никак даже напротив той е: не предсказуем, ужасен, не справедлив, изпълнен с всичко зло. Сребърни само като чуеш или прочетеш името и имаш чувството, че нещо не е както трябва. Те са чудовища с неземна сила и са по силни от всички. Настръхваш дори само като говориш за тях. Червени, те са тези който вършат цялата "мръсна" работа на Сребърните. Роби, работници войници- който се бият на фронта по принуда, това са Червените.

"Надигнете се, Алени като зората"

Светът обаче може да се промени, дори това да е само с едно "Малко мълниеносно момиче". Мер Бароу-крадла,Червена,мутация, и най голямото оръжие, което е могъл да види Норта. Докато Мер е на дъното стават някой не толкова лоши неща....но знаете "Затишие пред буря". В двореца на Слънцето пред очите на хиляди дори милиони Сребърни тя разбира за силата си след като при злощастен инцидент попада в кълбо от електричество. Тя може да създава,управлява,потушава....или иначе казано да си "играе" с мълнии. Малкото мълниеносно момиче тя е Червена със сили на Сребърна и е по силна и от едните и от другите. Принцовете Мейвън и Кал...братя Сребърни, взимат я в двореца под командата на Краля и Кралицата. Мер трябва да играе роля на отдавна загубена дъщеря и девойка от Виша династия и най вече годеница на принц Мейвън. Играейки роля под наблудението на камерите в диамантения дворец Мер става една от тях...една от хората,който презираше. И влюбвайки се, и мразейки огнените принцове.

"Пламък и сянка. Едното не може да съществува без другото"