Жестока любов – Колийн Хувър

Жестока любов – Колийн Хувър

Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:

1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.

И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

Моето мнение: 

Книгата е върховна. Няма да лъжа бях скептично настроена към нея, но леле... прочетох я за една нощ. Всъщност прочетох я снощи и още съм под въздействието й. Обожавам Майлс преминал е през толкова много, че на негово място много хора щяха да са така съсипани, не че той не е но е достатъчно силен за да не го показва. Тейт ми се стори малко без характерна около Майл но заради любовта се оглупява. Кеп е най върховния човек, който ме накара да се замисля дали моят дядо не е ми е давал подобни съвети. Плаках и се смях и във края на книгата бях във еуфория не желаех да свършва. Та на кратко става това: Тейт отива да живее при брат си, когато се нанася тя вижда пияният до припадък приятел на единственният й брат. Макар на следващата сутрин да се по спречкват те изпитват странно привличане един към друг,което се усилва все повече. Накрая не могат да издържат и се целуват, след това става интересно мислят си ,че могат да се справят с това да правят необвързващ секс, но както вече сте се досетили не могат да се справят. Зараждат се чувства макар й правилата, който си поставиха: Тя да не разпитва за миналото му и да не очаква бъдеще, той да не й дава напразни надежди но всичко отива по дяволите. Майлс е преживял такава неописуема болка,че докато четох от очите ми извираха реки. Сигурна съм, че родителите, който прочетат тази книга ще се замислят за щастието, което им е предоставил Бог- да се радват за всеки щастлив миг на децата си. Ипепеляващата болка, която той изпитва във продължение на цели шест години от смъртта на новородения си син и мисълта че е съсипал живота на любимата си Рейчъл се лее от страниците на книгата докато четеш и ще поискаш да се опиташ да отнемеш болката му. Книгата е невероятна и бих я прочела още много пъти и отново ще плача и ще се смея. Кажете как вие въздействала на вас тази книга ако сте я прочели или когато я прочетете. 


С любов и книги!


                                      -Monik